Според данни на Евростат, българите са най-недоволни от жилищните си условия. Те дават най-ниска оценка, 6.0 пункта, при средно ниво за ЕС от 7.5 пункта. Оценяването е направено по възходяща скала от 0 до 10, където 10 отговаря на „напълно доволни“.
 
В три от северните държави, Финландия, Дания и Швеция, степента на задоволство е най-висока. Те са дали своята оценка в диапазона между 8.4 и 8.2. Един от факторите, който влияе в определяне на жилищните условия, е наличието на достатъчно жилищна площ. В това отношение, оказва се, най-претъпкани са жилищата в Румъния, където на един от всеки двама не му достига площ.
 
В къща или в апартамент – този въпрос винаги е бил актуален. Предимствата и недостатъците на двата вида жилища са много. Оказва се, че 59,3% от населението на Евросъюза живее в къщи, а 40% - в апартаменти. България се доближава до тези цифри – 56% от населението ни живее в къщи, а 43,7% - в апартаменти.
 
Най-висок дял имат живущите в къщи във Великобритания – 84,7%, следвани от Хърватска (80,8%) и Белгия (77,6%). Апартаментите са по-актуални в Испания (66,5%), Латвия (65,1%) и Литва (58,4%).
 
Как стои въпросът със собствеността?
Във всяка страна членка, хората, които живеят в собствено жилище са повече от наемателите. В това отношение Румъния отново заема челна позиция с най-висок дял от 96,1% на собствениците, следвани от Словакия – 90,3% и Литва - 89,9%. При нас собствениците на жилище са 84,3%. Наемателите ни са 15,7%. Малко над две трети от хората от ЕС са притежатели на домовете си, а останалата една трета живеят под наем.
 
Интересни са и данните от доклада на неправителствената организация Habitat for Humanity, на подобна тема. Според него, домакинствата у нас отделят 28,8% от дохода, с който разполагат, за да покрият жилищните си и енергийни нужди. Осреднено за ЕС, тази стойност е 22,2%. Един на всеки десет души от ЕС е принуден да задели 40% от доходите си за наем, ипотека, поддръжка или енергийни разходи – цифра, която е доста обезпокоителна.