През последните десетилетия борбата за декарбонизиране на градовете се фокусира главно върху строителните норми, местните закони и данъците, за да стимулира индустрията на недвижимите имоти да създава зелени сгради. Но до момента тези усилия не водят до мащаба на промяната, необходим за поддържане на повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий. През март новините за предложената от Комисията за ценни книжа и борси (SEC) регулация на свързания с оповестяването на свързания с климата риск, получи много внимание и спекулации относно последиците от това за публичните компании. Ако предложеното правило влезе в сила, филмите, търсещи капитал от американски инвеститори, ще трябва да разкрият свързани с климата показатели, които оказват влияние върху бизнес операциите и финансовото състояние. Предложението на SEC далеч не е първото по рода си, а по-скоро подражава на случилото се в други страни. Тъй като Европа се стреми да се превърне в първия континент, неутрален по отношение на климата, Регламентът на ЕС за разкриване на информация за устойчивото финансиране (SFDR) и Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) вече са в сила от 2021 г.
 
Освен това, виждаме повече регулаторни мандати за оповестяване на ESG в цяла Азия. През декември Комисията за ценни книжа и фючърси (SFC) и Хонконгската парична администрация (HKMA) обявиха план, който да изисква от компаниите да споделят ESG стандартите, за да информират инвеститорите за екологичната съобразност на компаниите. Има последици за по-голямата бизнес общност и недвижимите имоти - един от най-значимите фактори, които допринасят за емисиите на парникови газове. Регулациите за разкриване на финансови данни обхващат индустрии и географии, и биха могли да хармонизират правилата за прозрачност на компаниите, чрез създаване на стандарти за отчитане и оповестяване. Движението на страните, приемащи мандати за финансово оповестяване, може да бъде ускорителят на зеления пазар, за който защитниците на устойчивостта винаги са мечтали, пише fortune.com.
 
Секторът на недвижимите имоти трябва бързо да възприеме нови практики, за да създаде мащабно въздействие и да ускори усилията за декарбонизация до 2030 г. Вече е установено, че сградите и строителните сектори генерират 40% от глобалните емисии на парникови газове. Глобалният алианс за сгради и строителство (GlobalABC), стартиран от Програмата на ООН за околна среда (UNEP), поставя още по-висока оценка от тази, когато се отчитат въглеродните емисии в производството на материали, строителството и други дейности, свързани с него. Според предложението на SEC, компаниите вече ще трябва да оповестят дела на активите и имотите, изложени на определени съществени климатични рискове, като горски пожари и наводнения, както и разходите за подобряване на ефективността на емисиите на съществуващите сгради.
 
За да постигнем целите си за опазване на климата, ако цялата екосистема за недвижими имоти използва нисковъглеродни продукти в мащаб, ще видим резултата с течение на времето, както вече се случи с други устойчиви строителни продукти- фотоволтаичните панели. Много от нисковъглеродните методи и материали, необходими за намаляване на въглеродния отпечатък на сградите, вече са достъпни за архитекти, изпълнители и разработчици. Появяват се алтернативни материали с ниско съдържание на въглерод за стомана, изолация, довършителни материали, бетон и цимент, които обаче се нуждаят от инвестиции, за да станат достъпни в по-широк план. Индустрията на недвижимите имоти може да бъде катализатор за този нисковъглероден пазар, категорични са експерти. С нарастващия натиск за предприемане на действия, разработчиците на недвижими имоти и инвеститорите вече не могат да заявяват добрите си намерения около ESG и да обявят цел за устойчивост за 30 години напред. Новите регулации ще изискват от компаниите да предприемат действия за постигане на тези цели.