На 13 септември 2016г. в Женева започна 77-мата сесия на Комитета по жилищно градоустройство на Икономическата комисия на ООН за Европа, по време на която съвместно с представители на правителства и заинтересовани страни от държавите-членки на Комисията, ще бъдат обсъдени националните политики за жилищно строителство, както и за градско развитие и управление на земята, в контекста на Стратегията на Комитета за устойчиво жилищно настаняване и управление на земите 2014-2020 г. и на Работната програма на Стратегията за 2016-2017 г. Настоящата сесия се провежда под мотото „За по-интелигентни устойчиви градове и населени места“ и предшества Третата конференция на ООН по въпросите на жилищната политика и устойчивото градско развитие (ХАБИТАТ III), която предстои да се проведе в края на октомври 2016 г. в столицата на Еквадор – Кито.
 
България се представлява на форума в Женева от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Устойчивото развитие на градовете е във фокуса и на провежданата от страната ни политика за балансирано регионално развитие. България има разработена Национална концепция за пространствено развитие (НКПР) за периода 2013 – 2025 г., която е първият за последните три десетилетия документ за устройство на територията, обхващащ цялата страна. Концепцията  е разработена в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, на увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията и на демократичен процес за вземане на решения, както и  в условията на членство на България в Европейския съюз.
 
Предложеният в рамките на НКПР пространствен модел за развитие на територията на България до 20205 година е многопластов и синтезира в единна динамична система различни слоеве с информация, функции, процеси и приоритетни елементи от различни йерархични рангове. Разработените алтернативни пространствени модели са базирани на съществуващото положение и възможните промени в полицентричната структура от равномерно разпределени градове на територията на страната. След оценка на възможните полицентрични варианти, за България е избран като най-подходящ моделът на умерения полицентризъм, който ще се развива динамично в зависимост от външните и вътрешни икономически, геополитически и демографски фактори. НКПР създава териториалната основа за осъществяването на умерено полицентричния модел, който да гарантира интегрирано и хармонично единство на социалното, икономическото, екологичното и устройственото планиране. Един от акцентите в политиката на ЕС и България - подобряването на градската среда и качеството на живот в градовете, ще бъде постигнато чрез реализиране на проектите, заложени в Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и чрез създаване на условия за балансирано урбанистично развитие извън регулационните граници в актуалните Общи устройствени планове на общините, в които за големите градове и агломерации са включени и зоните на активно влияние.